Писмо до моята приятелка
/... това, което не ти казах/
“Нима все още го обичаш?
Забрави ли какво ти причини?...
Дали си заслужава? Помисли си.”
Не ти отвърнах.Или бе-почти.
От месеци не бяхме си звъняли.
Събирали сме толкова неща -
за казване, за питане. Едва ли
ще ровим с голи пръсти из жарта...
До мен си близко – и добре го знаеш.
До теб съм – не от вчера и сега.
От месеци не бяхме си звъняли.
А исках да ти кажа и това:
Че е за мене повече от всичко.
И моля те – вземи дълбоко дъх:
след викове, обиди и плесници...
обичам го. Обичам го до смърт!
“Нима все още го обичаш?
Забрави ли какво ти причини?...
Дали си заслужава? Помисли си.”
Не ти отвърнах.Или бе-почти.
От месеци не бяхме си звъняли.
Събирали сме толкова неща -
за казване, за питане. Едва ли
ще ровим с голи пръсти из жарта...
До мен си близко – и добре го знаеш.
До теб съм – не от вчера и сега.
От месеци не бяхме си звъняли.
А исках да ти кажа и това:
Че е за мене повече от всичко.
И моля те – вземи дълбоко дъх:
след викове, обиди и плесници...
обичам го. Обичам го до смърт!
0 Comments:
Post a Comment
<< Home