Рабрах защо?

Обичам стъпките по острието на бръснача.
Защото честно обожавам риска.
Лице в лице сме. Май и рядко плача.
А Тя е винаги до мене близко.

И честичко летя със бясна скорост
по бързите и прави магистрали...
Когато някъде очакват пролет,
почти жадувам допир със цунами...

В разломи тектонични се промушвам.
Торнадо ли? Прекрасен танц в стихия.
Във минус трийсет топличко се сгушвам.
На Стромболи в сърцето - там се крия.

Да, любя се със риска. Не отричам.
Със Нея сме прозорец разстояние.
Взривена съм от твоето: Обичам те...
Сега разбрах - към него съм вървяла...

---