През бурята

Ще бъде трудно да надвия Бурята...
Небето ме притиска със дъха си...
Вълните ме подхвърлят позачудени.
След миг покой, се втурват пак в играта...

Ще ми е адски трудно да доплувам!
Природата разсърдено ни срича...
Не се отказвам. Даже и да струва
животът ми! Във този миг обичам...

Във този миг Брегът зове кръвта ми.
На Бурята не искам да съм в мрака...
О, нека да ми казват - неразумна.
Ще стигна Там, където Ти ме чакаш...