Допир

Увиваш ми намерените думи
във амбалаж от овехтяло прежно.
А любовта е шемет и безумие.
Не ми поднасяй амбалаж във мрежа.

А раздипли ги! Те са най-отгоре.
Онези думи. Същите с които
един към друг през бурята доплувахме...
Възможно е дълбоко да са скрити.

Такива думи ревностно се пазят.
Но време не остана да ги крием.
След допира за нас е вечен празник...
Недей увива Празника в хартия...