Вик..

За какво ми е дом, в който Ти не си с мене?
За какво ми е ден любопитно пресичащ света.
А очите попиват пъстри мигове жадно избрани.
За какво са ми те? Ако Теб не докосвам с ръка.

За какво ми е лято разцъфтяло и пищно узряло.
Как без Теб да жадувам песента на безсънни щурци.
За какво ми е вечер, придошла със гласа на пиано.
И нощта за какво ми е? Щом без Тебе се ронят звезди...

За какво зазорява щом от мен си безкрайно далече...
И денят пак потегля, като кораб отприщен от рейд.
А в кръвта ни пулсира онзи зов... Онзи вик неизречен...
За какво се разсъмва? Щом разделя ни дългият път...