Прелей...

Камбани със замръзнали езици
немеят в сиво-жълтата мъгла.
И вкочанени гласове на птици
докосват вледенената земя...

Небето гледа стъклено отгоре.
Белее и луната без звезди...
Разголила гората тъмни корени
забравена от вятъра мълчи.

Сънувам ли? Или бездомна истина
се мъчи да намери вена в мен...
За да прелее... А да не искам -
светът да е мъгливо-жълт... Студен.

Денят ми вцепенен ще Те повтаря
с надеждата да върнеш моя дъх.
Единствен знаеш как да ме спасяваш...
Прелей ми от сърцето... капка кръв...