Белоградчик
Когато го съзряхме отвисоко,
бе кротко свит с червените си покриви.
И бродехме из него без посоки.
И търсехме да срещнем скъпи спомени...
А времето изглежда беше спряло.
И всичко – точно същото...
Хотелът и Калето, и Балкана.
И улиците с къщите.
Наситени на спомени вървяхме
и го попивахме със погледи.
При залеза, обратен път поехме,
над ярките му покриви.
Тогава ги видяхме поразени,
отново пак предишните...
Нетленният си вечен път поели
начело с “Ученичката”...
Изглеждаха мистично-вкаменени,
под заревата есенни.
Помахахме за сбогом възхитени
ний тленните и преходни.
бе кротко свит с червените си покриви.
И бродехме из него без посоки.
И търсехме да срещнем скъпи спомени...
А времето изглежда беше спряло.
И всичко – точно същото...
Хотелът и Калето, и Балкана.
И улиците с къщите.
Наситени на спомени вървяхме
и го попивахме със погледи.
При залеза, обратен път поехме,
над ярките му покриви.
Тогава ги видяхме поразени,
отново пак предишните...
Нетленният си вечен път поели
начело с “Ученичката”...
Изглеждаха мистично-вкаменени,
под заревата есенни.
Помахахме за сбогом възхитени
ний тленните и преходни.
0 Comments:
Post a Comment
<< Home