Проглеждане...

Безкрайно бяло е. До слепота.
Усещане за смърт живота слави.
Долитат птици. Крехките телца
изписват по снега безброй заглавия...

Напукани са устните до кръв.
Едно небе със дъх - дъха притиска.
Безцветно и вторачено без звук -
над белотата стъклено провисва...

Напукани са устните. Болят.
По чистата покривка кръв отцеждат...
Така е бяло... Чак до слепота.
Във този миг...
... жена и мъж проглеждат...