Гибелно докосване
Не ми затваряй. Не е грях, когато
потърсим дълбините за спасение...
Аз искам да погледнеш във очите ми.
И в твоя поглед искам да се вгледам.
Да минем по брега. Далеч от делника.
Mигът ни със дантелена милувка
морето да окичи. Скрий ме, страннико.
Във този миг покривай ме с целувки.
Ще стигнем чак до фара – ослепелия.
Стихията навътре ще ни носи...
Безумни ще потърсим с теб спасение
във нежното, най-гибелно докосване...
потърсим дълбините за спасение...
Аз искам да погледнеш във очите ми.
И в твоя поглед искам да се вгледам.
Да минем по брега. Далеч от делника.
Mигът ни със дантелена милувка
морето да окичи. Скрий ме, страннико.
Във този миг покривай ме с целувки.
Ще стигнем чак до фара – ослепелия.
Стихията навътре ще ни носи...
Безумни ще потърсим с теб спасение
във нежното, най-гибелно докосване...
0 Comments:
Post a Comment
<< Home