Девет стъпки

Отприщи водопада с допир плах.
От допир само дълго сбиран устрем
към бездната със вопъл полетя...
И бели гриви струите разтърсиха.

Вълшебнико, за радост си роден!
Пристъпваш уморен. От път изтръпнал...
След дълга нощ вървиш към своя ден.
Гласът ти каза, че са девет стъпките...

Сега когато нежността струи,
река от обич светло лъкатуши...
Със теб не може нищо да ни спре -
във бездните й да потънем сгушени...