Над прерията

Сама жена сред пулса на света –
е същата зад ослепели щори...

И точно тази ровила снега,
премръзналото стръкче да намери.
Онази дето с крехки рамене
камината изтляла ще разбуди.
Тя същата със ситни редове
изписва своя дневник...
но без думи.
А сутрин със политнал бясно пулс,
преглътнала горчивото с кафето,
ще моли тихо -
жадната за дъжд...
За онзи дъжд,
след който ще засвети...

Сама жена в душата на света
е птица над посърналата прерия...
Онази малка точка сред ширта -
на своя дъб да спре –
до смърт решена...