Трепетна песен

Поставяш длан... Не искаш да разказвам.
Да си остане между теб и мен.
Мълчание, което ни наказва.
И все така ли – докато умрем?

Понякога понечвам да си тръгна.
Да сложа кръст. Черта. Да скъсам лист.
Но всичко в мен крещи: не е възможно!
Назад не бива. Трябва да вървиш...

Къде, кажи ми, днес къде да ида?
А утре? Ами после... след това?
Аз вдишвам обичта ти. И замирам...
Копринен трепет плъзва из кръвта...