На дансинга

Преградата е тънък муселин.
Усещам как пулсира в мен кръвта ти.
Във пламъка на ритъма горим.
И моля само да не бъде кратко.

Взривява ме буквално всеки звук.
Преливам в теб. И ти преливаш в мене.
Дали е танц или е бавна смърт...
Дали е сън. Или е спряло времето...

След огъня, потъвам бавно в лед.
И идва краят. Който се повтаря.
Лицата се въртят в безумен такт.
След пълен мрак искрата се разгаря.

Отново е горещо. И летим.
Преградата стопява се прозирно.
Сега си моят връх. Без муселин.
А звуците от Космоса извират...