Последна песен

И понеже викът ми се срина във нищото.
И над сухи пустини премина.
Ще заровя последния въглен в огнището.
Ще поседна преди да замина.

После тъничък глас ще прищрака в ключалката.
Вятър тихо ще шепне унесен.
Знам, че някъде пазят ключа под постелката.
Но не става за обич и песен.

Забрави й гласа. Тя пристигна от нищото.
И във нищото пак ще замине.
Ще поседна преди да заровя огнището...
... И последната песен отмине...