Повярвай
Запомних думите от дъното на кладенеца.
А после чух и песента на птици.
В кое да вярвам? В ехото от дъното...
Или в това, че пролетта наднича.
И въпреки... Потеглих след сърцето си.
А то оставяше красива диря.
Разбрах, че Ти си. И че Тебе следвам.
И ехото почти не ме сподиря.
Навярно я усещаш колко е...
Ще ти омръзне всеки час да казвам:
Обичам те. Обичам те до болка!
Не си за миг. Нима не го доказах?
И някъде от дъното на времето...
Да, някъде оттам сме полетяли.
Две мънички слънца в любов заченати
ще се прелеят във едно с безкрая....
А после чух и песента на птици.
В кое да вярвам? В ехото от дъното...
Или в това, че пролетта наднича.
И въпреки... Потеглих след сърцето си.
А то оставяше красива диря.
Разбрах, че Ти си. И че Тебе следвам.
И ехото почти не ме сподиря.
Навярно я усещаш колко е...
Ще ти омръзне всеки час да казвам:
Обичам те. Обичам те до болка!
Не си за миг. Нима не го доказах?
И някъде от дъното на времето...
Да, някъде оттам сме полетяли.
Две мънички слънца в любов заченати
ще се прелеят във едно с безкрая....
0 Comments:
Post a Comment
<< Home