Когато времето е спряло

Ела до мене. Тихо приближи.
Докосвай ме с очи... безкрайно нежен…
Мига рисувай бавно... до зори...
А аз ще вдишвам погледа ти сведен...

С дихание прониквай в моя дъх.
Със топъл допир бавно ме разплискай.
Ще се прелеем плавно и до смърт...
Сърцата ще трептят в едно-единствено...

От раменете плаща сам смъкни...
В стихията хвърли го на кръвта ни...
Сега сме...Само аз. И само ти.
От плът безплътни чезнем във безкрая...

И времето е спряло. Тук, до нас.
Викът ни на наслада го погуби.
Над огъня ни няма никой власт.
В съня безсънни нека се събудим...