Завинаги с теб

Опасваха ме с нищени въжета...
За да изтръгнат моя вик: Отказвам се.
Забиваха в сърцето ми ръцете си
и искаха от мене да разказвам...

Във кладенец дълбок ме потопиха.
Попитаха дали съм Те забравила...
От дъното отвърнах им притихнала,
че слабостта е слабостта на слабите...

На шията провесиха ми камък
и закрещяха: Чуваш ли? Отричай го!
Измъчена, окървавена станах
и промълвих: От Бога е! Обичам го!