Със звън на камбана

Достойно ще я нося – промълвявам.
За святост да е! - нежно ми шептиш.

Със нея светла диря да оставим.
Да бъдат думи! И да бъдат в стих.
Дано да радва и във дни нелеки.
За щастие! – долита твоят глас...
За влюбените нека е пътека.
За вечност! Да я има и след нас!