Простих...

Това бях аз, ограбена - пред храма...
След онзи страшен петък разпъваха и мен...
През ужаса прошепнах, че слънцето изгрява.
Че идвам да се моля...
Обраха ме без свян...

Това бях аз, на седмото разсъмване.
След онзи вечен петък, разкъсваха и мен...
На крачка от олтара душата тихо кръвна...
А изгревът преливаше да се разтвори в ден...

Това бях аз, която тихо плака...
Надмогнала кошмара сълзата си изтрих...
На седмото разсъмване... На крачка от вратата...
През болка се изправих. И светло пак простих...

---