Белязано.

Лъжовни са словата ти. Отричаш.
Помни, че ще нахлува на талази.
От клетките ти бавно ще изтича.
Във теб родена - тихо ще те дави...

Ще те задъхва в нощите разлята...
Във дните си ще виждаш през миражи.
Ще ме шепти на всеки пулс сърцето ти.
Родената в кръвта – не се забравя.

И огънят на никой не прощава.
Разпален ли е – ще гори до дъно.
Не можеш да потулиш във забрава
белязаното от Небето с “бъдно”...