Нека бъде сега

Защо на небето?... Аз те искам сега.
Да чувам гласа ти. Да усетя ръцете ти.
Да вървим под един чадър във дъжда.
През мътните локви на тесните улици...

Да отключим задъхани нашия дом...
И се любим измокрени до чадъра разтворен.
Да нахлуе нахално телефонният звън
във мига, в който чукаме на вратите на рая...

После тихо да кажем: колко къс е денят...
Да намигне светкавица във прозореца тъмен.
Да отложим небето. Нека бъде сега!
Под ръцете ти искам... сега да умирам...