Пустинница

Допирам устни в устните ти леко.
Ще утолиш ли жажда на пустинница?..
От векове, самотна бродя мълком...
Очаквах Теб... И чух да казваш: ти ли си?

Ръцете ти опарвам със дихание
родило се в жаравата на нощите...
Безшумно стъпвам, но не съм видение.
С мен ще изгаряш, но ще искаш още...

Долепям тяло в тялото ти тихо.
Усети ли повея на оазиси...
На кръглите луни чертах пътека
през девствени вълни на тежки пясъци...

Ще утолиш ли жаждата ми с устни?
Ще укротиш ли песента на гривните...
След хиляди луни към Теб пристъпвам...
Ще утешиш ли болката на гиблите?