По вълните

И двамата се носим по вълните
на нашето, безбрежното море...
А на брега се търсим с теб и питаме
един за друг – опрели гърбове.

И после пак понася ни стихията.
Но не смъртта ни плаши в този ад.
Най-страшното ще бъде да открием,
че вече няма къс небе над нас...

Тогава ще се свършат бреговете ни.