Песента на корабите

Немигнали ще тръгнем призори.
А чайките окичили комините
молитвено ще шепнат,
може би...

Преди да ни последват
- прегрешилите...
И устните ми скътали дъха -
на мъж, на огън и викът на самец,
напукани без болка ще кървят.
От допир ще се плашат само дланите.
Изписали стотици небеса...
Как да ги вместят под това
единствено?
Разтекло се безцветно в утринта...
Подпряно уморено на комините...

На риба, на море, горчива сол -
- ще вдишва равномерно пак живота.
А корабите ще запеят в хор -
във наша чест -
венчалната кантата...