Небето се разсипа...

Това, което зърнах ме посече.
Викът ми се задъха неотронен.
Мигът се сви на топка и се свлече
от силата на гледката отровен.

Това, което зърнах ме разтърси.
Денят се олюля, като по Рихтер.
Навярно и небето спря дъха си.
А после се пропука и разсипа...

Единият се качваше на Ровър.
А Другият потегли със количка.
Понесъл ориста си на бездомник,
той бе побрал живота си в торбички...