Ако почука...

Жадуваме я. Искаме да спре.
На нашата врата да спре, се молим.
Да бъде шемет. Да ни понесе.
Във нечии очи да се повторим.
Живително да слеем дъх със дъх.
Да бъде чудно-приказно до края.
Да бъде най-красивата любов -
такава точно никъде да няма.
Едва ли нейде броди с този лик -
докрай да бъде. И да е безгрешна.
Човешкият характер е ронлив.
Царица - днес, а утре е бездрешна...
Но пак си струва, даже и така -
за малко, точно тебе да потърси.
Ако се спре на твоята врата,
не чакай, отвори на Любовта си.