Откриий се отново...

Забравяме в умората кои сме -
изящество със името - жена.
Препускаме задъхано из дните,
Изкачваме се, стигаме нива...
Динамика, която ни поглъща.
Загубваме се в нейния безкрай...
Разсипваме красивото, блестящото,
Създателят, което ни е влял.
Лъчът от светлината става матов...
Не позволявай! Намери се пак.
В онази украсила не платната,
а живия живот... Жена.