Кой включи диска?...

Не търся вече никаква утеха...
Дърветата посърнали се гърчат.
Асфалът е за някъде пътека,
която само в мислите ми свършва.

А някой жизнерадостно припява,
че днес е срещнал своето момиче...
Едно докосване и диска онемява.
Така светът без глас е по-приличен.

И мракът се изсипва със ръмежа.
Напук на свитото усещане за нищо.
Сълза от дъжд се стича подло-нежно.
И този ден без звук си тръгва скришом...

Да, време е да спра. И да почакам...
Какво ли точно?... По стъклото плисна.
Дланта ми с длан мистично сля се в мрака...
Как странно е, че някой включи диска?...

---