Искам

Долавям мислите, които ми изпращаш.
Ранени птици, търсещи подслон.
А нашето очакване за щастие
се скита безпризорно. Все без дом...

Какво ни носи всеки ден? Утеха?
Утеха на изгубени деца.
Които търсят топлата си стряха
уплашени от бурята в нощта...

Усещам обичта ти как пулсира.
Не знаеща прегради, тя е тук!
Нима това ме прави по-щастлива?
Нима е песен, песента без звук?...

Не искам много. Само да те видя.
Дали ще бъде миг във някой ден? ...
Едва ли само толкова ми стига...

Обичам те. И искам да си с мен!