двоен празник

Безкрайно е. Бездънно е. Разбрах.
И вече няма никога да питам.
И ти не питай. Нямаме вина.
Виновен ли е ручеят, че тича?...

Разбрах, че няма да е... “досред път”...
И двамата със теб в дълбоко газим.
Че е онази дишаща... Без смърт.
В която всеки миг е двоен празник.