Ръкойки от лъчи

Остави ми, любов... Остави ми пътеката чиста.
Да притичам по нея с прелестта на невинно дете.
А когато съм там мога слънце със шепи да плискам.
Остави между двама ни пак радостта да снове.

И ще бъда предишна. Ще пристъпвам по нея безшумно.
А гласът ми звънливо пак над теб, пак за теб ще звучи.
Босонога ще скитам. Ще се любим докрай неразумно.
И единствена пак ще надипля в ръкойки лъчи...