Прошепнато
Приюти ме след тежкия път.
Приласкай ме на своето рамо.
Там където започва светът...
Да потеглим от изгревна рана...
Нарисувай ми късче небе.
Да летя, само толкова трябва...
Дай ми шепотен миг на море...
И те моля - не вдигай огради...
Уморих се да кърша криле.
В илюзорни простори да крея...
Волен тропот на диви коне -
В песента им със теб да немеем...
Хоризонта да слеем с небе...
После слънцето с нас да се свлича...
Отвърни ми по мъжки - добре...
Да прошепна със нежност - обичам те...
Приласкай ме на своето рамо.
Там където започва светът...
Да потеглим от изгревна рана...
Нарисувай ми късче небе.
Да летя, само толкова трябва...
Дай ми шепотен миг на море...
И те моля - не вдигай огради...
Уморих се да кърша криле.
В илюзорни простори да крея...
Волен тропот на диви коне -
В песента им със теб да немеем...
Хоризонта да слеем с небе...
После слънцето с нас да се свлича...
Отвърни ми по мъжки - добре...
Да прошепна със нежност - обичам те...
0 Comments:
Post a Comment
<< Home