Долови...

Морето в мен намери своя бряг.
И укротено в тебе се разлива...

Не е пустиня. И не е мираж.
Море и бряг са. И в едно се сливат.

Жената в мен намери своя свят.
Във твоя свят божествено замира...

Кармично е. И не е кръговрат.
Веднъж се случва на милион години.

Лъчът изгря в белязания ден...
И светлината Ти превърна в блясък...

Стихията вилнее... Чуй ме мен...
Гласа ми чуй през ядния й крясък...