Изречено

Тъй късно е
да те объркам с друг.
Тъй рано е
(все още)
да те имам...
Завръщаш ме
на глътки към живот.
И от живот
във всеки миг
умирам...

Не е ли късно
да съм в бяло тук...
Не е ли рано
друг Олтар да търсим...
Аз свойто “Да”
изрекох ти във стих...
И твойто чух...

Дъждец ли ни поръси?...