Завинаги

Той имаше тежко изгаряне - спомени...
Един подир друг се наслагвали вляво.
Запазил бе всеки детайл –до подробности.
Вървеше през тях. И вървеше направо...
Последвах го.
Тежко се чуваха влакове.
Преминах със него през някакви гари.
Прошепнах, че трябва в мига да избягаме.
Боях се за него. За раната вляво.
Спасение търсехме в друга посока.
Бе близо до мен и дъхът му подсказа...
Далече от мрачния писък на влака.
От тъжните стаи просмукани с влага.

Зарастваха раните.
Нежно разсъмна...
Докосвах с любов... и утрото грейна.
Бях плътно – тогава, когато болеше...
И в радост и в мъка ще бъда до него!