Икона под снега

Красиво е така да си говорим.
Да сме в живота и да сме на сцена...
Кое е, всъщност, вярното от двете?
Театърът - съдба. Животът – роля.

Изящно е, когато си измисляме
пътуване до остров през пустини...
Далече ли в реалност сме достигнали?
Едно дете останало без име...

Достойно е, че пощадихме тези,
които се оглеждат във очите ни.
Невинаги е твъде много весело...
Децата ни, децата ни не питат...

От доброта – спестихме неудобството
през процеп да ни гледат занемели...
Разказваме на всички. Искат още.
Дали вълкът и агнето са цели?

Достойно и красиво.. . С доброта...
За всичко и за всички с теб помислихме.

Една любов – икона под снега
очаква онемяла... свойта истина.