Поклон пред наранената душа

Поклон пред наранената душа.
Та в мъката душата се пречиства!
Във кладенчето камъни лежат,
и ден след ден, полека го избистрят…

Не ме привличат ситите души!
Над тях остава празен небосклона...
Преситена - душата не лети.
Не са крилете дадени за слона.

Прекланям се пред страдния човек,
тъй както се прекланям пред икона...
Където има мъка – там е Бог...
Където Бог е – там не трябва друго!