Сън

Денят ухае. Слънцето е зряло...
Тя вдишва и разтърсва рамене.
Решена тръгва леко отмаляла -
жадуваното място я зове.
Сънят е оживял. И тя го следва.
Тревите режат тънките нозе.
Под сянката въздъхва. Пак потегля.
Поглежда разжареното небе.
Градините са разчертали зноя.
Забрадка бяла в ниското кръжи.
Пътеката и барата се гонят.
Едно момиче между тях върви.
Усеща, че е близо... Само крачка.
Гласът й шепне до дъба да спре.
Едно момиче гребва с малка чашка...
от кладенче... преляло от небе...