Вик в нощта

Под стъпките на вятъра, дъжда
въздъхна тежко. Всичко потрепери...
Протяжно-тъжен вик ... Едно защоо -
учудената нощ в гръдта уцели.

Притиснаха се клоните от страх.
Сърца на птици заваляха мъртво.
От раната потече лепкав мрак.
Викът небето със стрела разкърти.

Дърветата замятаха тела,
готови от пръстта да се изтръгнат.
А някой стенеше... Едно защоо...
се целеше в небето до разсъмване...