Акорд след акорд

И как долетя? И как се прокрадна?
Момчешки ме парна със дъх.

Погледнах нагоре за миг... и забягна.
С какво? С НЛО? Със Ербъс?
Навярно очаквате точка да сложа -
забравих го. Беше дотук.
Каква ти забрава?!
До днес е тревожно.
Кръвта ми зашушна от смут.
От онзи миг
идваше все в изненада-
от запад, от север, от юг.
Прескачаше преспи, ломеше огради.
Магьосник е – в себе си чух.
Реших се на бдение.
О, трябва да видя
как идва? С какво? Откъде?
След него оставаше пурпурна диря...
Какво невъзможно момче!
Записвах вглъбена картини и звуци.
Нанизах акорд, след акорд...
Най-сетне разбрах , че просто се случи...
Момчето е мойта Любов...