Притихвам до въпросите
И колко, колко време си мълчал,
от своя свят беззвучно си ме гледал…
По Коледа се случват чудеса,
и вярвам, че тогава е потеглило...
Днес фьонът разтопи за час снега -
надвикват се под стрехите капчуци.
Заглеждам се за чудото така,
тъй както знам, че пролет ще се случи...
Отворих ти с възторга на дете
и вече през покоите ми крачиш…
А после?...
А оттука накъде?...
Притихвам до въпросите във здрача...
0 Comments:
Post a Comment
<< Home