Гурбет

По договор става точно във пет. По договор къса съня си. Започнал по договор новият ден, във чуждия дом я понася. По списък отмята. Прилежно върви - почиства, излъсква, подрежда. Краката - покорни. Сърцето крещи: не искам живот без надежда... По договор - малка закуска в поднос стои недокоснато-свита. А онзи букет със мечти, като грозд - провисва печално и пита... По договор свърши безлично деня. Тя сяда сломена до здрача. В килийката-стая с прозорец “едва”... без договор тихичко плаче...