В пулсациите на болката...

Кому да вярвам в земния си ход?
Предателства рушат със взлом мостове.
Това, което вчера беше път,
от днес чертае нова рана в мене.

Това, което вчера беше с пулс,
от днес е бездиханно и без смисъл.
Изнизват се керваните във гръб.
Пустинна птица ръси грозен писък...

Сред кукувича прежда от лъжи
и тежка миризма на фалш и гнилост,
сърцето ми задъхано крещи -
раздалият любов не проси милост...