Къща сред чимшири

/акварели/

Ветрецът засуши за нощ земята
Изтръгнаха се сухите треви.
Затоплена тя сгуши семенцата
и въздухът понечи да сладни.

А те до късно, все това говорят -
какво, къде да сейнат и кога.
И мълчаливо Богу все се молят -
годината дано да е добра.

Къщурката е светнала от сговор,
накрай селото - китнала в чимшир.
Из нея всичко пипнато със обич.
Белее се дори и като спи.

На старата черница гледай чудо -
отде се сбраха птици - грозд до грозд.
И жажда, Боже, жажда пропътува -
за хубост, за цъфтеж и за живот.