Коланче за Гергана

Среброто потъмняло и изписано.
И още по- й ляга на сърцето
Видя я тази хубост сред чеиза.
А на снагата как ще й прилепва!

Лети и шета - вътре и на двора.
Подпява си, а все за него мисли.
Коланче за душа и за пред хора,
но как да каже? Как да го поиска?

На утрото в ръцете пак го взима.
Два въглена горят под гъсти клепки..
Премята плитки - кестенява свила.
За теб е, чедо - баба й прошепва.