С утрото

От колко ли отдавна сме се търсили,
един към друг понесени в безкрая...
През колко ли животи сме преминали,
в уречения час да се познаем.

Летели сме – частици през епохите...
Отнякъде и някого изръсени.
Един към друг се доближихме кротко.
От колко ли отдавна сме се търсили?

След допира е тихо до кънтящо...
Мъглата се стопи. Сега е ясно.
След толкова животи с теб научихме,
че светлината никога не гасне.