Миг от Венеция

Потапям се във облак от възторг.
Възбуда и във въздуха се носи.
Небето ни обгръща с нежен взор.
Венеция подканящо докосва.
Поемаме щастливи в утринта.
В канала се полюшват в такт гондоли.
Приплясват тихо старите весла.
Лодкар подема вечните канцони.
По уличките тесни на града,
туристите в очакване пристъпват...
В най- влюбения кът сме на света.
Отпиваме от сладката му тръпка.
Площадът е изпълнен. И жужи…
Сред детски смях и гълъби - ромоли...
От щедри длани сипят се трохи.
Камбанен звън, полита към простора.
А, слънцето привежда своя взор -
от моста хвърля своята монета...
За миг се ражда и умира спор...

Нощта приижда с нежни канцонети.