Два бряга

Боли ме за безсънните ти нощи.
В които ваеш песните от мах.
Щастлива съм. Не крия. Но тревожна.
Защото теб жадувам. После тях.

Боли за недокоснатото ложе...
Изпя небето, мой сънуван бряг.
В съня си миг - пак стих подложил...
Защото теб очаквам. После тях.

Да, знам, че Океан са. И ни свързват.
Във тях се плиска нежният ни свят.
Красиво е до вик. Гори до сълзи...
Обичам те до болка. После тях.