И въпреки

Прощавам ти “невинните” забежки...
И аз не бях светица. Не забравям...
Да се греши – съвсем е по човешки.
Във всеки има клетчица от дявола...

Спечели ме тогава безконкурсно.
Бях толкова зелена, че не знаех...
От младост, чак, не можех да допусна,
че с огън и съдба не се играе...

И въпреки... И въпреки...До теб съм.
До теб порастнах. Даже и старея...
Приемаме се примирено с грешките...
Докато не срещнем някога и Нея...