Ще те последвам...
денят в мъгла е сгушен неприветно.
А Витоша е само блед контур,
тълпите те гнетят, шумът полепва...
Тогава си спомни, че аз съм тук...
Във името ти радост съм преляла.
И в себе си те нося, но така,
че слънцето над теб да се е спряло...
И всяка мрачина да се топи.
А хоризонтът мамещо да трепка.
Когато ти е трудно си спомни,
че си мъжът, когото ще последвам.